Четем все повече: 60% от българите прочитат средно по 10 книги на година
, списък
Четем от ден на ден. 60% от българите прочитат приблизително по 10 книги на година, до момента в който 40 на 100 не са прелистили нито една, демонстрира национално изследване.
Четенето обаче е единственото културно занятие у нас, което бележи растеж от COVID-пандемията насам.
От столичната библиотека тази година са взети над 700 хиляди книги - това е с над 10 % повече по отношение на 2023-та. Само за последните 12 месеца читателите в библиотеката са се нараснали с над 22 хиляди души и по този начин доближават до над 100 хиляди регистрирани клиенти. 30-годишният Адриан прекрачва прага на библиотеката едвам на 9.
„ Когато не съм ангажиран с друго – чета “, споделя той пред bTV.
Тази година към този момент има над 100 прочетени книги. Харесва българските писатели от 20-те и 30-те години на предишния век “.
„ Тогава се основават изключителни мостри на литературата - един Чавдар Мутафов, позабравен, брачен партньор на Фани Попова - Мутафова, прочее извънреден проектант... Един Владимир Полянов с неговите диаболични повести и разкази. Един Кирил Христов - не се откри някой да преиздаде след 90-те години неговите романи “, разяснява Адриан.
Столичната библиотека разполага с над милион тома. Тази година максимален интерес е имало към българските създатели на детска литература.
Предпочитания има и към книгите с художествена литература, философия, логика на психиката, политика и география.
„ Над 60% от нашите читатели са младежи до 30-годипна възраст и има един подем бих могла да кажа към използването на библиотеките, тъй като от ден на ден хора осъзнават цената и смисъла от съществуването на библиотеките “, разяснява доктор Светослава Тончева от бранш „ Обществени, естествени и точни науки “ в Столичната библиотека.
„ Това, което би трябвало да се направи е политика в Националната тактика за просвета, каквато ние към момента нямаме. Да се разбере, че културата и в частност четенето - това е учебното заведение за живота. Ние през четенето разбираме какви можем да бъдем, какви не желаеме да бъдем. Разбираме доста повече за прочувствения свят, за прочувствената действителност, която не постоянно е забележима в един консуматорски свят, в какъвто живеем “, разяснява Янина Танева, създател на „ Фабрика за хрумвания “.
Въпреки че четем повече към момента европейската статистика демонстрира, че България се подрежда на едно от последните места по този индикатор.
Четем от ден на ден. 60% от българите прочитат приблизително по 10 книги на година, до момента в който 40 на 100 не са прелистили нито една, демонстрира национално изследване.
Четенето обаче е единственото културно занятие у нас, което бележи растеж от COVID-пандемията насам.
От столичната библиотека тази година са взети над 700 хиляди книги - това е с над 10 % повече по отношение на 2023-та. Само за последните 12 месеца читателите в библиотеката са се нараснали с над 22 хиляди души и по този начин доближават до над 100 хиляди регистрирани клиенти. 30-годишният Адриан прекрачва прага на библиотеката едвам на 9.
„ Когато не съм ангажиран с друго – чета “, споделя той пред bTV.
Тази година към този момент има над 100 прочетени книги. Харесва българските писатели от 20-те и 30-те години на предишния век “.
„ Тогава се основават изключителни мостри на литературата - един Чавдар Мутафов, позабравен, брачен партньор на Фани Попова - Мутафова, прочее извънреден проектант... Един Владимир Полянов с неговите диаболични повести и разкази. Един Кирил Христов - не се откри някой да преиздаде след 90-те години неговите романи “, разяснява Адриан.
Столичната библиотека разполага с над милион тома. Тази година максимален интерес е имало към българските създатели на детска литература.
Предпочитания има и към книгите с художествена литература, философия, логика на психиката, политика и география.
„ Над 60% от нашите читатели са младежи до 30-годипна възраст и има един подем бих могла да кажа към използването на библиотеките, тъй като от ден на ден хора осъзнават цената и смисъла от съществуването на библиотеките “, разяснява доктор Светослава Тончева от бранш „ Обществени, естествени и точни науки “ в Столичната библиотека.
„ Това, което би трябвало да се направи е политика в Националната тактика за просвета, каквато ние към момента нямаме. Да се разбере, че културата и в частност четенето - това е учебното заведение за живота. Ние през четенето разбираме какви можем да бъдем, какви не желаеме да бъдем. Разбираме доста повече за прочувствения свят, за прочувствената действителност, която не постоянно е забележима в един консуматорски свят, в какъвто живеем “, разяснява Янина Танева, създател на „ Фабрика за хрумвания “.
Въпреки че четем повече към момента европейската статистика демонстрира, че България се подрежда на едно от последните места по този индикатор.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ